Като блестящ метеор се появява на небосклона в следосвобожденска България първият наш владетел, княз Александър Батенберг. Неговите достойнства, трудностите, които среща по време на управлението на България, ранният му и трагичен край насочват вниманието на целия свят към изключителната му личност.
Още по време на Руско-турската война 1877-1878 г. генерал-адютантите княз Витгенщайн и фон Вердер в своите донесения към руския и германския император насочват внимание към княз Александър като изключително подходящ за българския престол. Предлагайки племенника си за княз на българския народ, император Александър ІІ се изказва, че „дори по признание на враговете му Александър Батенберг е имал ум, бил е отчаяно храбър, обладавал е високи качества и заслуги”.
На 26 юни 1879 г. князът полага клетва във В. Търново и поема управлението на младата българска държава.
В изборната декларация народните представители изтъкват като аргумент за това решение участието му в Руско-турската война.
Едва 20-годишен Батенберг е призован от руския император Александър ІІ (съпруг на леля му - императрица Мария Александровна) да постъпи в руската армия и да вземе участие в Руско-турската война от 1877-1878 г. в Лейбгвардейския Улански полк.
От Берлин той пристига в Царское село, край руската столица Петербург, където гостува на императорското семейство. При отпътуването му към театъра на бойните действия, той получава като подарък от леля си златен кръст, 12 копринени ризи и 1000 златни рубли. От вуйчо си Александър ІІ Романов получава 3 коня, фургон, палатка и походно легло. На 27 юни 1877 г. Батенберг участва във форсирането на р. Дунав и в превземането на Свищов. Изминава близо 120 км на кон и пеш, преследвайки отстъпващите турски части и отново се връща при императора на румънския бряг. Награден е с орден „Св. Владимир” с мечове и лента.
На 2 юли 1877 г. е освободен от 8-ми Улански полк и е назначен в Авангардния отряд, командван от ген. Гурко. Взема дейно участие в боевете при Ст. Загора, В. Търново, Казанлък и Габрово. На 23 юли се записва като доброволец в акцията за разрушаване на турската железница на гара Раковски. На 30 юли 1877 г. е награден с Георгиевски кръст ІV-та степен. За участие в боевете при Ст. Загора и Казанлък.
На 31 август 1877 г. е назначен като офицер за свръзка към румънския княз Карол и пристига на бойното поле край Плевен. На кон той обхожда позициите на румънските войски край Гривица и Бръшляница. По време на третия щурм за Плевен (на 11 и 12 септември 1877) Батенберг се намира на източния участък на боевете - край с. Гривица. Един от кореспондентите на вестник „Руски мир” съобщава в брой 261 от 25 септември 1877 г., че в разгара на третия щурм видял хесенския княз Ал. Батенберг да препуска по бойното поле под дъжд от куршуми.
На 11 декември Батенберг влиза в освободения Плевен и присъства на срещата между капитулиралия Осман паша и руския император Александър ІІ.
След кратко завръщане в Петербург княз Батенберг отново пристига на българска земя и взема участие във военните действия в заключителния етап на войната. От румънския княз Карол І Батенберг е награден с орден „Румънска звезда”, от император Вилхелм І - с военен орден „Червен орел”.
Източник: в-к "Посредник"
На 26 юни 1879 г. князът полага клетва във В. Търново и поема управлението на младата българска държава.
В изборната декларация народните представители изтъкват като аргумент за това решение участието му в Руско-турската война.
Едва 20-годишен Батенберг е призован от руския император Александър ІІ (съпруг на леля му - императрица Мария Александровна) да постъпи в руската армия и да вземе участие в Руско-турската война от 1877-1878 г. в Лейбгвардейския Улански полк.
От Берлин той пристига в Царское село, край руската столица Петербург, където гостува на императорското семейство. При отпътуването му към театъра на бойните действия, той получава като подарък от леля си златен кръст, 12 копринени ризи и 1000 златни рубли. От вуйчо си Александър ІІ Романов получава 3 коня, фургон, палатка и походно легло. На 27 юни 1877 г. Батенберг участва във форсирането на р. Дунав и в превземането на Свищов. Изминава близо 120 км на кон и пеш, преследвайки отстъпващите турски части и отново се връща при императора на румънския бряг. Награден е с орден „Св. Владимир” с мечове и лента.
На 2 юли 1877 г. е освободен от 8-ми Улански полк и е назначен в Авангардния отряд, командван от ген. Гурко. Взема дейно участие в боевете при Ст. Загора, В. Търново, Казанлък и Габрово. На 23 юли се записва като доброволец в акцията за разрушаване на турската железница на гара Раковски. На 30 юли 1877 г. е награден с Георгиевски кръст ІV-та степен. За участие в боевете при Ст. Загора и Казанлък.
На 31 август 1877 г. е назначен като офицер за свръзка към румънския княз Карол и пристига на бойното поле край Плевен. На кон той обхожда позициите на румънските войски край Гривица и Бръшляница. По време на третия щурм за Плевен (на 11 и 12 септември 1877) Батенберг се намира на източния участък на боевете - край с. Гривица. Един от кореспондентите на вестник „Руски мир” съобщава в брой 261 от 25 септември 1877 г., че в разгара на третия щурм видял хесенския княз Ал. Батенберг да препуска по бойното поле под дъжд от куршуми.
На 11 декември Батенберг влиза в освободения Плевен и присъства на срещата между капитулиралия Осман паша и руския император Александър ІІ.
След кратко завръщане в Петербург княз Батенберг отново пристига на българска земя и взема участие във военните действия в заключителния етап на войната. От румънския княз Карол І Батенберг е награден с орден „Румънска звезда”, от император Вилхелм І - с военен орден „Червен орел”.
Източник: в-к "Посредник"