През 1880 г. се е смятал за свършен факт годежът между княз Александър и дъщерята на княз Юсупов, известен в цяла Русия с огромното си богатство и ексцентричността си. Твърдяло се, че бил най-големият играч на акционерния пазар в цяла Европа. Предполага се, че Царят сложил точка на тези брачни планове.
През 1888 г. името на принцеса Фредерика Амелия Вилхелмина Виктория Пруска се споменава по същия повод. Нейната любов към княз Александър заплашва да изпокара император Фридрих и принц Бисмарк, тъй като тя е втората дъщеря на германските император и императрица. Едва 22-годишна, тя е родена в Постдам на 12 април 1866 г. Замисленият съюз дълго време подлежи на обсъждане и докато княз Александър е все още на българския трон, слуховете за годеж с принцесата за малко да се превърнат в реалност. Плановете за сватба обаче намират мощен отпор в лицето на принц Бисмарк, който успява да предвиди злощастната развръзка с царстването на Александър и предотвратява възможността една принцеса от германското имперско семейство да бъде свързвана с детрониран владетел. Твърди се, че на годежа се противопоставя и император Вилхелм, който дори обявява, че никога няма да се съгласи принцесата да се омъжи за „подобен бунтовник”, какъвто си представя Александър. Принцесата получава много подкрепа и съчувствие в Германия и Австрия, като се предполагало, че чувствата й към княза били напълно искрени. Но това съчувствие бледнее пред знанието как личната и нестихваща омраза на Царя ще изтълкува този брак като провокация към Русия, един вид Австрия и Германия избират страната на България.
Князът обаче не се интересувал много от принцеса Виктория, защото вече бил срещнал съдбата си в лицето на жена. След абдикацията от българския престол през 1886 г. Александър Батенберг прекарва почти всичкото си време в Италия. На оперно представление там, среща певицата Йоханна. Тронът не е успял да потуши вкуса му към забавленията и хубавите жени. Лазурното море, лодките с фенери по Канале Гранде, серенадите карат Сандро, както го наричат всичките му близки, отново да се посвети на любимите си неща. Завладян от любовния венециански дух и от красотата на Йоханна, той често пее в гондолата пред своята любима. Именно във Венеция Александър и Йоханна Мария Луиза Лойзингер забравят за разликата в произхода си. В началото на 1889 г. той се жени за нея. Заради нея се отказва и от ранга си на принц и се оттегля от светския живот. Приема името и титлата „граф Хартенау”. Този морганатичен брак с певица от Дармщатския театър предизвиква голяма сензация в Пресбург и Прага, където между другото е родена булката на 18 април 1865 г., тъй като фройлан е доста известна. Лойзингер обаче има скромен произход. Баща й, който умира през 1887 г., е камериер (в други източници пише, че е музикант) на австрийския филд маршал, лейтанант Мартин Сигнорини, а майка й, все още жива, е родом от Брюнек, Тирол. Йохана получава музикално образование в Пресбург и дебютира на концерт във Виена през 1880 г. През 1883 г. се мести в Прага, където с майка си обитават скромен апартамент в предградията на Каролинентал. Там живее две години, продължавайки обучението си и отвреме – навреме гастролирайки по концерти. Богатият й пленителен глас, красивото й лице и безупречният й морал бързо я издигат до всеобща любимка. Йохана се подчинява на волята на майка си и в началото на 1883 г. се ангажира за известно време с театралната трупа на Тропо, Силезия. От 16 април до 17 май същата година играе в Линц, където жъне небивал успех като Ева в „Нюрнбергските майстори-певци” и Церлина в „Дон Жуан”, както и в други роли. От Линц заминава за Лайпциг и оттам за Дармщат, където получава предложение за постоянно назначение. Граф и графиня Хартенау по-късно се оттеглят в Грац, Стирия.
Ето още една история за романтичното ухажване и сватбата: Г-жа и г-ца Лойзингер се били установили в Ментон за близо два месеца. Живеели много тихо и спокойно в малък скромен хотел. В края на януари в малкия хотел пристига млад красавец и се регистрира като г-н Ернст, млечен производител от Хайделберг. Тъй като пътува без слуга, а хотелът е пълен с гости, новодошлият трябва да се задоволи с таванската стая. Той се храни в ресторанта, общува фамилиарно с всички отседнали и единственото му забавление са дългите разходки в уединение с красивата актриса.
Недалеч от Ментон се издига красива църква, която е любима дестинация за екскурзионни тържества, редом със зимната резиденция на Ментон. На 6 февруари 1889 г. г-н Ернст, всъщност граф Хартенау, още княз Александър Батенберг, се венчава за мадмоазел Лойзингер, примадона на Дармщатския театър и дъщеря на камериера на австрийския фелд маршал Сигнорини. Бившият консул Мюлер, съпругата му и двама близки приятели придружават приказната булка, която крие бялата си рокля под голяма черна копринена пелерина. След церемонията младоженците заминават за Милано, оставяйки г-жа Лойзингер в Ментон. Бракът не е последван веднага от гражданска церемония, без която в Италия, както и във Франция, църковният съюз не е валиден. По-късно става ясно, че семейството на принца оказва натиск да не се сключи граждански брак, за да може венчавката да бъде оспорвана като нелегитимна.
Кралица Виктория остава с впечатлението, че Александър отхвърля принцеса Виктория и проявява такова раздразнение към бившия си любимец, че дори не разрешава да споменават името му в нейно присъствие и нарежда да изхвърлят всичките му фотографии.
От брака си с Лойзингер Сандро има две деца: Крум-Асен, граф Хартенау (1890 — 1965) и Вера-Цветана (1893 — 1924). Константин Стоилов става техен кръстник. Последните години от живота си князът прекарва в Грац, където поема командването на местния щаб на австрийската армия. Получава ранга генерал-майор.
След седемгодишното си царуване в България от 1879 до 1886 г., Александър нанася поредния тежък удар на близките си - венчава се за певицата Йоханна. Единствено сестра му Мария му прощава скандалната постъпката. Тя първа от роднините проговаря на брат си. Няколко години след брака им, водена сякаш от мрачни предчувствия, Мария пристига във Флоренция, за да види Сандро и неговата съпруга. Братът и сестрата обикалят площада Сан Марко с червените пилони. Дълго говорят, спомнят си безгрижния му живот преди България. Тогава Александър я моли, ако умре преди нея, да бъде погребан там - в държавата на неговото царуване. Двамата се разделят, а наскоро след срещата им, Батенберг умира. Като на много други велики мъже смъртта му е неочаквана и нелепа. Бившият княз на България напуска този свят на 5 ноември 1893 г. след неуспешна операция на апендисит (получава перитонит). Докторите не успяват да се справят както трябва с хирургичната интервенция и едва на 36 години Александър затваря завинаги очи. Сестра му се връща обратно във Флоренция, за да се види с вдовицата Йоханна, с която до тогава не поддържа никакви връзки. Двете стоят прегърнати цяла нощ, потънали в сълзи. Йоханна трудно приема волята на съпруга си да бъде погребан в България. Нейното желание е тя и двете им деца да посещават често гробницата на Батенберг, а след време костите й да бъдат положени до неговите. С много усилия Мария успява да я убеди, че според дворцовите канони, това е невъзможно.
Вестта за смъртта на княза достига до България още на 6 ноември. VІІ ОНС бързо вдига заседанието, а в армията е обявен 10 дневен траур. За погребението в Грац е изпратена представителна делегация, в която изпъкват парламентарният шеф Димитър Петков, бившият адютант на Батенберг - подполковник Винаров - като пратеник на княз Фердинанд І и министрите на външните работи и войната - Димитър Греков и подполковник Савов. На погребението прочувствена реч произнася Димитър Греков като почит към "първия княз на възродилата се България”. Веднага след нея се получава телеграфическа заповед тленните останки на Батенберг да се пренесат в София. Проявена е нужната държавническа мъдрост и се изпълнява предсмъртното желание на Александър І: "Ако умра, нека бъда принесен в милата България; в тая България, за благото на която посветих най-скъпите години на живота си и пожертвувах и най-скъпото от живота си - честта си.” Стефан Стамболов предлага пред парламента (6.ХІ.) погребението на княза да стане на държавни разноски, което се и приема на 12.ХІ.1893 г., а още на 6.ХІ. Камарата решава: "Народната пенсия, на която покойний княз се радваше, да се продължи и въз семейството му”, с неизбежното изменение - от 50 000 лв. до смъртта му - на 40 000 лв. след това. На 14.ХІ.1893 г. ковчегът пристига в София. В присъствието на княз Фердинанд Стамболов произнася прочувствено слово, в което дебело подчертава: "Твоята мила България, за чиято независимост ти пожертва себе си, днес е избавена от всяка опасност, закрепена е и има национална династия - твоята неизпълнена мечта. Тая България днес, предвождана от един славен княз, достоен твой заместник, върви здраво из пътя на своето политическо и културно развитие”. След опелото в катедралата "Свети Крал”, останките на Батенберг са положени в древната църква "Свети Георги”, а по-късно пренесени в специално издигнатия за целта мавзолей в центъра на столицата ни, където почива и днес. Така Александър І Батенберг се оказва единственият ни владетел с известен и запазен гроб и мавзолей в пределите на България.

Източник: Уикипедия, theesotericcuriosa.blogspot.com, в-к "Монитор", сп. "Палитра"